Станка Динева

Изборите за Европейски парламент наближават и това взе ясно да личи в институцията. Като изключим Партията на европейските социалисти (ПЕС), почти няма политическа сила там, която да не използва България и Румъния като пример за лошо управление на еврофондовете и като причина за още по-голямо затягане на контрола. В същото време никой не казва, че например на Германия също е спирано финансирането на определени проекти. Нито пък, че в Полша и Чехия също са констатирани нарушения, каквито са открити у нас. От парламента на ЕС с половин уста признават, че няма държава членка, в която да не са хващани измами. Просто Стара Европа добре пази тайните си за измами с еврофодовете, докато сочи България и Румъния за „люлката“ на схемите за точене на средства от еврофондовете. Никой депутат от ЕП не коментира, че в престъпните схеми у нас участват граждани от старите страни – членки на съюза.
Затова за ЕП не бе изненада, че на 4 март тази година депутатът от Европейската народна партия Ингеборг Гресле внесе в Комисията по бюджетен контрол предложение още да се затегне контролът по разходването на средствата от ЕС в България и Румъния през следващите месеци. В момента за нашата страна и за северната ни съседка се изработват мониторингови доклади на всеки 6 месеца.
Г-жа Гресле предлага такива

доклади да се правят на всеки 3 месеца

Мотивите на евродепутата са, че от страната ни продължава да идва информация, която потвърждава съмненията за непрозрачно разходване на парите на данъкоплатците от ЕС.
Изненадващото е, че от 18 български евродепутати само един се сети да внесе контрапредложение на това на Ингеборг Гресле. Маруся Любчева от БСП настоя то да не се гласува от парламента и нашата страна и Румъния най-сетне да започнат да се третират равнопоставено с останалите държави – членки на ЕС.
Аргументите в защита на това са много. Първо, още с подписването на договорите за присъединяване на България и Румъния е заложен т. нар. механизъм за сътрудничество и контрол, какъвто не се прилага за никоя друга държава. Той предвижда специално наблюдение в сферата на вътрешния ред, сигурността и правосъдната система. Такъв механизъм обаче не е предвиден за разходването на бюджетни средства на ЕС. Второ, основите упреци към нашата страна са за предприсъединителните фондове. А средствата от тях се отпускат

задължително с одобрението на експертите от ЕС

В докладите за България няма и дума за това. Трето, към момента на констатиране на нарушенията нашата страна не е харчила средства от европейските фондове. Затова няма основание да се приема, че затегнатият контрол трябва да се пренася и върху тях.
Политическата агитация на Изток и на Запад не се различава съществено. Освен може би в изразните средства – на Изток те са по-цветисти и крайни, на Запад – със същия смисъл и съдържание, но на по-дипломатичен език. Затова България и Румъния се оказаха идеалните грешници, върху които всеки политик може да упражни предизборната си риторика. Бедата е, че специално България даде чудесна възможност за това – почти няма политик от опозицията, от неправителствените организации и от обществените институции, които да не са се оплакали в ЕС. Затова сега не само ни гледат под лупа, но и ни нарочиха за държава престъпник. За останалите страни нищо не се споменава, макар там да се използват същите схеми.
Според един стар виц край българския казан в ада не пазят дяволи, защото всички дружно дърпат надолу всеки, който подаде глава от него. Съвременният му вариант гласи, че в ОЛАФ няма щатна бройка за разследване на престъпните схеми в България, защото конкуриращите се икономически и политическите групи у нас редовно изпращат сигнали в структурата за борба с измамите с фондовете на ЕС. Лошото е, че управляващите не правят нищо, за да разсеят съмненията, че са опънали политически чадър над някои нарушители. Но пък и опозицията не си дава сметка, че само след 3-4 месеца може да дава обяснения за собствените си сигнали до ЕС.

- Г-н Христосков, губят ли трудовия си стаж и пенсионните права гражданите, които са работили в закрити предприятия без правоприемник?

- Осигурителният стаж се доказва с трудовата книжка, с осигурителна книжка, ако човек се е осигурявал за своя сметка, с военна книжка. Може и с актове за раждане, ако майката не е била осигурена. Много чести са случаите, когато хората губят тези документи. Те трябва да извадят документи от работодателя за осигурителен стаж, наречени удостоверение за пенсиониране 2 – известния УП2. За действащите работодатели няма проблем да дадат такива документи. Проблемът е, че от началото на реформата в България бяха закрити хиляди предприятия и тяхната документация дълго време се съхраняваше в общините. Те имаха задължение на базата на първичната документация – основно разплащателни ведомости, да издават документи за пенсиониране. Много често предприятията не са предавали документите си. Това наложи с промени в Кодекса за социално осигуряване НОИ да бъде задължен да приеме документите на всички предприятия, които са ликвидирани без правоприемник. Ние приехме всички документи от вече ликвидирани предприятия. А ако занапред се закриват предприятия без правоприемник, преди да бъдат заличени от съда, работодателите са длъжни да ги предадат в НОИ. До момента сме приели близо 80 милиона страници. Една част от тях въвеждаме в т.нар. електронно архивиране. Сканираме ги и ги индексираме и създаваме национален електронен регистър. Това улеснява търсенето по имена по предприятия и издаването на документи. До момента сме издали над 100 хиляди документа за пенсиониране. Но проблеми съществуват, когато работодателите, които отдавана са заличени, не са предали документите в общините.

- Как постъпвате в тези случаи?

- Когато получим информация от работници в такива предприятия, че не могат да получат документи, ние тръгваме по техните следи и много често ги откриваме у хора, които били в управлението на дружествата. Но има случаи, когато предприятието дълго е в процес на ликвидация, не е заличено по съдебен път, а синдиците не желаят да се занимават с тази дейност. Например „Транстрой”-Пловдив не е ликвидирано напълно, документите са прехвърляни от едно помещение в друго. Накрая ги открихме в Берковица, където е преместено седалището на предприятието. Те са изпратени там като пощенска пратка, която даже не е отворена. В такива случаи изземаме документацията, преди да е приключила ликвидацията. Ако предприятието възстанови дейността си и отново заработи, няма проблем да върнем документите.

- Как постъпвате, когато не може да бъде открита дирята на документацията?

- Доказването на осигурителния стаж става по съдебен път, чрез свидетели и някакъв писмен документ. С него се доказва наличие на трудови правоотношения през периода – договор, бележка за награда, фишове от заплати. Задължително е двама свидетели да потвърдят пред съда, че в посочения период лицето е работило в дружеството. Тогава съдът постановява наличието на осигурителен стаж. В този случай обаче се признава само стажът, но не и доходът, на който човекът е осигуряван. По презумпция за доход се приема минималната работна заплата. Към този подход се прибягва и при пожари и други стихийни бедствия, когато документацията е погинала. От девет години съществува персонален регистър. С последните промени на наредбата за пенсиите и осигурителния стаж от 2000 г. насам може да бъде ползван персоналният регистър на НОИ. Стига в заявлението за отпускане на пенсията гражданинът да посочи, че е съгласен данните да се вземат оттам. Това е важно условие, защото все още електронните документи не могат да служат като доказателства при съдебни спорове.

- Известно е, че вие сте човекът, който има заслуга да не се увеличи още възрастта за пенсиониране в България. Ще удържите ли и докога?

- Няма сантименти в тази политика. Най-малко пък личен момент. Пенсионна реформа се прави рядко и тя е много болезнена. През 2000 г. повишихме възрастта за пенсиониране на жените с 5 години, а на мъжете с 3 години. Така действителната възраст за пенсиониране в България стана 65 години. Съобразяваме се с това, че самият процес на повишение беше много рязък – с 6 месеца всяка година. А също и с някои демографски особености, като продължителността на живота в България. Трябва да сме много предпазливи към политики на бързи решения – да вдигнем възрастта за пенсиониране и с това да решим финансови въпроси. Няма да ги решим, защото ще се увеличи броят на инвалидните пенсии. Такава е зависимостта и тя важи не само за България, но и за Унгария, Полша и други държави. Затова според мен трябва да се провежда друга политика – по всякакъв начин да се опитваме да задържим хората на работа. Онези, които имат добро работно място, които се чувстват здрави и работоспособни, да не бързат да се пенсионират. Но продължителното им оставане на работа трябва да се отрази на размера на пенсията им – да получат по-голяма. Бяха направени промени в законодателството, които позволяват да се зачита с по-голяма тежест при пенсионирането една година стаж след оставането на работа – 1 година за 3. Има и други форми – на постепенно пенсиониране. Тоест пълният работен ден постепенно се намалява на 6, на 4 часа, за да могат хората да се трудят по-дълго. А за да няма конфликт между поколенията, едно и също работно място може се споделя между младия и възрастния работник. Тоест двама души на едно работно място, които си поделят заплатата, за да не натоварват държавата или бизнеса.

- Не засегна ли силно финансовата криза професионалните и фондовете за доброволно пенсионно осигуряване?

- Нормално е по време на криза част от оценката на капиталовите фондове да падне и оттам да се получи т.нар. отрицателна доходност. Това е и един от недостатъците на тези фондове. Затова не бива да има само капиталови, а те да са наравно с обществената система на социално осигуряване, която е гарантирана от държавата. С капиталовите фондове допълваме пенсиите. Вероятно в един трудов живот от 40 години и участие в тези фондове ще има не една, а две-три такива кризи на спад на активите и на повишение на оценката им. Хората не бива да се плашат. Бих препоръчал те да запазят самообладание и да не теглят парите си сега, защото това е крайно неизгодно. Фондовете ще възстановят част от парите си, няма да останат през цялото време на негативна доходност и няма да се стигне до пълно обезценяване на парите. Това го твърдя отговорно.

- От месец и половина държавата е равноправен осигурител заедно с нас и работодателите. Плаща ли си?

- Държавата е редовен осигурител. Не само със сумите, които трябва да превежда на НОИ, равни на 12% от осигурителния доход, но и за наетите от нея работници в бюджетната сфера. Участието на държавата във финансирането на фонд „Пенсии” с такъв висок процент – близо 47%, поставя много въпроса относно същността на системата. Дали тя е базирана на осигурителни вноски или на данъци и кой ги плаща. Очевидно вече и пенсионерите са данъкоплатци, които, консумирайки електроенергия, топла вода, телефон и всички стоки, плащат 20% ДДС. Така превръщаме и тях в хора, които финансират пенсионната система. За мен това е несправедливо решение – да прехвърляме отговорността за издръжка на възрастното население върху самото възрастно население, макар и частично.

- За какво е знак това?

- Това е един сериозен симптом за национализация на пенсионната система. А също, че един от водещите принципи на разходопокривната пенсионна система от солидарен тип – трипартитното й управление с участието на държавата синдикатите и работодателите, се превръща в много голяма степен в бутафория. След като всичко се предрешава от държавния бюджет, тогава каква е ролята на синдикатите и работодателите по отношение на индексиране на пенсиите, на провеждане на политика.

- Кое е правилното решение – да се оттегли държавата ли?

- Най-малкото да има план за оттегляне или намаляване на държавното участие. Бързото намаляване на осигурителните вноски беше направено с допускането, че след като това стане, ще изсветлее икономиката и ще се подобри събираемостта. Такова нещо почти не се случи. Има някакви ефекти, но на практика онези, които очаквахме, ги няма.

- Има ли вълна на умишлено излизане в болнични с цел избягване на съкращения и уволнения и ще ви стигнат ли парите?

- Няма такава тенденция за декември и януари. В България никога не се е случвало и няма да се случи да не се изплащат пенсии, болнични, майчинство или обезщетение за безработица.

16.02.2009 г.

в. „Класа“

Лихвите по депозитите може да са 5%-6%, а по кредитите – 8%-10%

Визитка:

Стоян Александров завършва Висшия финансово-стопански институт в Свищов. Работил е в клона на БНБ в Кюстендил. Преподавател е по финанси и кредит в УНСС. Бил е председател на Съвета на директорите и главен изпълнителен директор на Централна кооперативна банка, както и председател на УС на Асоциацията на търговските банки. Министър на финансите в правителството на Любен Беров.

- Г-н Александров, защо, след като няколко години мълчахте, сега решихте да дадете сигнал, че лихвите по депозитите са твърде високи? Каква опасност крие това?

- Това, което става в банковия сектор, изключително много ме безпокои, то е чудовищно, нагло и абсурдно. Затова бях принуден да реагирам публично. Макар че за банкерите не е обичайно да са медийни звезди и да правят изявления. Допреди няколко месеца от вестници, радиа и телевизии се лееха реклами, които казваха: „Парите са готови, ела да ги вземеш на кредит!“ То не бяха заеми за 24 часа, по телефон, без обезпечение, дори от кревата ги раздаваха. Сега отиваме в другата крайност. Което радио или телевизия да пусне човек, то е реклама до рекламата за депозити. Толкова разнообразиха продуктите, че можем да напишем нов учебник. Понякога се предлагат не само интересни, но направо комични неща.

- Толкова много ли липсват ресурси?

- Не, ресурси има. Действително банковата система е в добро състояние като цяло. Явно обаче някои имат проблеми. И вместо да ги анализираме и да видим в какво се състоят те, ние стоим безмълвно. Затова вече директно упреквам БНБ и правителството за неадекватно поведение. Позволих си да говоря открито с неколцина министри, че трябва да се предприемат съответните действия. Те не трябва да се вземат, след като нещо се случи. Мерките трябва да са превантивни, да се реагира своевременно. Готов съм да излезем на диспут с централни банкери, с колеги.

- Гарантирани ли са спестяванията?

- Според мен трябваше да се проведе дискусия и не да увеличаваме гаранциите по депозитите на 50 хил. евро, а да дадем 100% гаранции. Още повече че тези от тях, които са над 50 хил. евро в една банка, са малко. Ние имаме над 30 банки, където всеки може да вложи по 50 хил. евро – системата го позволява. Това прави 1,5 млн. евро на човек. Ако семейството е 4-членно, това прави 6 млн. евро. Може да се гарантира такава сума. Тоест няма някой, който да не може да бъде защитен. Тогава не е нужно да се ограничаваме. Ако една страна от ЕС даде сто на сто гаранция, ние също можем, защото сега не е проблем всеки да си депозира парите където пожелае. На една евентуална дискусия дори ще защитя и тезата да се гарантират и междубанковите депозити. Но срещу това трябва да има някакво искане. Не може държавата да се ангажира да поема гаранции за милиарди и в същото време да не иска нищо от банковата система.

- Какво може да поиска държавата?

- Да поиска да се води определена политика. Правителството може да каже: „Ние ще дадем пълна гаранция на депозитите, ще говорим с БНБ да свали размерите на минималните задължителни резерви, но банките трябва да се ангажират например да не вдигат лихвите по вече отпуснатите и по останалите кредити.“ В цял свят падат лихвите, няма алтернатива на вложенията. След като у нас те са малко по-високи от Европа, има пълна гаранция по спестяванията, кой е този безумец, който ще насочи парите си извън България или ще ги сложи в буркан?

- Какви са разумните граници на лихвите по депозитите и кредитите?

- Няма правило, но смятам, че 5%-6% лихва по депозитите е нормално. И 8%-10% по кредита – в зависимост от риска, обезпечението и вида на кредита. Но с цялото си поведение банките насърчават рентиерството, бездействието. И този, който до вчера се е мъчил да произвежда и е заделил някой лев, за какво му е да прави производство и да се занимава с търговия. Той си слага парите на депозит на 8%-10% без данъци и шапка на тояга. Паразити ли ще възпитаваме в това общество?

- Достатъчно ли е намалението на задължителните минимални резерви?

- Минималните резерви са един от инструментите на паричната политика за регулацията на ликвидността. В условията на паричен съвет никой не иска от БНБ да регулира ликвидността. Не е нейна функция това. Когато има голяма кредитна експанзия, Централната банка може да подходи по друг начин – да ревизира портфейлите на отделните банки и ако прецени, че се е появил по-голям и неоправдан риск, да предприеме съответни действия. Световната банка препоръча вдигането на задължителните резерви и понеже тя го каза, БНБ изпълнява. В момента наблюдаваме обратния процес – няма свръхликвидност, дори има тотално търсене на ресурс, а няма предлагане. За какво са тогава минималните резерви? Това са няколкостотин милиона пари на банките, които стоят по сметки на БНБ и за тях те не получават никаква доходност. Къде БНБ инвестира тези милиарди левове – някой в тази страна знае ли това? Пълнят гушите на чуждите икономики.

- Кое е правилното действие?

- Ако се беше подходило по-разумно и резервите бяха намалени чувствително, щеше да влезе достатъчно ресурс и той да поевтинее. Резервите го оскъпяват с процент и нещо.

- Какъв ще е ефектът, ако не се вземе подобно решение?

- Задава се рецесия. Ще се увеличи безработицата, ще намалее доходността, ще се загубят пазари. При тези условия не може да се вдига лихвата. Но банките работят на базисен лихвен процент. Тоест на цената на ресурса. Ако направите анализ, ще видите, че това го правят банките, които бяха най-нагли и агресивни в краденето на клиенти през последните 1-2 години.

- Кои са тези трезори?

- Това са две-три гръцки банки и една, която е публично известна с агресивната си рекламна политика. За тях нямаше непревземаем клиент. Затова сега нямат пари да се прекръстят. В Гърция тези банки са „под надзор“, а в България правят каквото си искат.

- Кой взема назаем пари с висока лихва?

- Аз също се питам същото. Като привличат ресурс на 8-10%, като сложат минимални резерви, отчисленията за Фонда за гарантиране на депозитите, цената на ресурса става 11-12%. Отделно се калкулират разходите на банката по кредита и нормална печалба. При това положение лихвата скача на нива 13-14% и кредитът става непродаваем. Кой е секторът от икономиката, който може да си позволи такива лихвени равнища? Това може да си го позволи само авантюрист, който иска да измами банката и няма намерение да връща кредита. Затова се опасявам, че в банките, които раздаваха такива заеми, може да възникне каскада от необслужвани кредити.

- Трябва ли да се намеси БНБ и как?

- Доколкото разбирам, Централната банка възнамерява да реагира адекватно, защото подготвя промяна в Наредба № 9 за оценката на рисковете и за провизирането – смекчава много от условията. Преди 10 години Япония имаше същия проблем – раздута икономика, високи цени на недвижимите имоти, тотален срив и цялата банкова система трябваше да фалира. Японското правителство разхлаби регулаторните мерки, за да не бъдат принудени банките да правят огромни провизии. Според мен БНБ подготвя подобна промяна и това е правилен ход.

- Какви други мерки трябва да вземе БНБ?

- Варианти има много, но не е нужно да се казват, защото някои непопулярни мерки така се правят. Винаги съм казвал на централните банкери: Имайте готовност да одържавите за една нощ която и да е банка. Но не чакайте да се нареди опашката, а предишната вечер пратете една честитка на собствениците, че вече са бивши собственици и да забравят за нея. Това означава БНБ да има пълна представа за състоянието им и контрол. Ако действително възникне проблем, безцеремонно да се действа. Какво от това, че собственикът им е гръцки или австрийски милиардер – вземаш му банката, щом не може да я управлява правилно. Това се прави в цял свят в момента.

03.02.2009 г.

в. „Класа“

Аргументите на Фликеншийлд изглеждат логични. Според него най-ниската заплата е скочила с цели 40% за три години. Процентът наистина изглежда голям. Въпросът е обаче от какво ниво са тръгнали нагоре най-ниските доходи на работещите българи в момента. Преди три години минималната заплата беше 80 лв. или около 40 евро. Сега тя е около 60 евро. След увеличението ще стане близо 75. Едва ли и в най-мрачните си моменти Ханс Фликеншийлд си е представял, че може да живее цял месец с посочената сума. За да разбере как поменува нашенеца с тези пари, редно е и човекът от фонда да опитада изкара месеца със 120 лв. Не отдавна подобен опит направиха няколко български депутати. Издържаха седмица. Със зор и почерпки от приятели. Няма да издържи и Фликеншийлд. Вероятно сумата е много по-малка и от джобните на шефа на мисията у нас.

Ако беше българина, на него щеше да му се налага с тази сума да плаща тока, чиято цена от години расте пак по настояване на МВФ, за да не бърка държавата в бюджета и да дотира енергетиката ни. С тези пари трябваше да храни семейство, да обличат и учат децата, да се осигурява подслон.

За последните три години ­ периодът на „големия“ според Ханс Фликеншийлд скок на доходите у нас, само цената на тока е скочила с около 50%. С толкова, че и отгоре са поскъпнали парното, телефоните, водата, наемите. Иракската криза пък оскъпи горивата, чийто ефект се разпростря върху всички стоки и услуги.

Хората на МВФ са факири в правенето на сметки. Затова може би няма да е зле да изчислят как при това положение могат да се посрещнат по-големите разходи без да се увеличават доходите. Разбира се отговор има и Фликеншийлд. Навярно го чете в регулярните доклади на своите хора за обстановката в България ­ беднотия, небивала престъпност и масова икономическа емиграция на младите и способни хора.

Настояването на МВФ за замразяване на минималната работна заплата ще има и още един негативен ефект ­ ще намали платежоспособното търсене. Според Ханс Фликеншийлд, вдигането на минималната заплата на 150 лв. ще доведе до масови фалити на фирми у нас. Но той пропуска да каже, че същата участ очаква родните бизнесмени, ако българинът няма с какво да купи стоките им.

От МВФ пропускат и още един факт ­ предстоящото ни присъединяване към Европейския съюз. Експертите са на мнение, че това ще доведе до поскъпване на живота у нас. Въпросът е: с какво ще пазаруваме, когато страната ни стане член на обединена Европа, ако разполага с 60-70 евро месечно. Но очевидно фондът не се вълнува от европейското бъдеще на българина.

През последните 10-15 години сме свидетели на последователните усилия на МВФ да гарантира плащанията на нашата страна по теглените от фонда кредити. И това е обяснимо ­ който взема пари на заем, трябва да мисли как ще ги връща. Вноските ни са обезпечени със създаден по настояване на МВФ фискален резерв, в който никой министър не може да бърка, без фондът да го плесне през пръстите. Сега този резерв е достатъчно висок, за да позволи на Ханс Фликеншийлд и на шефовете му да спят спокойно. След попълването му остава нещичко и за редовия българин

7 Септември, 2004 г.

в. „Монитор“